1.04.2009 г., 20:12 ч.

* * * 

  Поезия
472 0 0

В самотата на деня просветна лъч -

внезапно и омайно.

О, лъч богоизбран!

Ти внесе мълчание в дните ми -

покорно и щастливо.

Ти внесе покаяние в думите ми -

невярно и правдиво.

Ти внесе толкоз страст

във порива ми,

че ако можех цялата на теб да дам,

то би взривил ненужното мълчание

и истинското покаяние.

© Пенка Станева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??