В самотата на деня просветна лъч -
внезапно и омайно.
О, лъч богоизбран!
Ти внесе мълчание в дните ми -
покорно и щастливо.
Ти внесе покаяние в думите ми -
невярно и правдиво.
Ти внесе толкоз страст
във порива ми,
че ако можех цялата на теб да дам,
то би взривил ненужното мълчание
и истинското покаяние.
© Пенка Станева All rights reserved.