Apr 1, 2009, 8:12 PM

* * * 

  Poetry
487 0 0

В самотата на деня просветна лъч -

внезапно и омайно.

О, лъч богоизбран!

Ти внесе мълчание в дните ми -

покорно и щастливо.

Ти внесе покаяние в думите ми -

невярно и правдиво.

Ти внесе толкоз страст

във порива ми,

че ако можех цялата на теб да дам,

то би взривил ненужното мълчание

и истинското покаяние.

© Пенка Станева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • The world is sitting on a boiling pot And every moment it is going to burst Cause enemies are waitin...
  • Die and walk among the mighty horror, lead to astray that unholy terror. Spread the word through ser...
  • My daring little daughter Lifted proudly her forhead. Then her shoulders and her bottom I watched he...

More works »