,,,
Прибирам се болезнено
във себе си.
Пак нямам думи за отпор .
Лица без фокус и без име
плющят с език,
провиждат и добро, и зло..
Все неразбрани,
недоволни -
на времето, ако вали
или е студ.
Налагат правила,
клеймят виновните -
щом прегрешили са,
да си платят в сълзи.
И днес, и утре,
и преди самото сътворение,
войници на съдбата
в кривия си път,
тръбят, че хулите отровни
изчистват ни отвътре
и треви растат.
И богохулстват като за последно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
