Прибирам се болезнено
във себе си.
Пак нямам думи за отпор .
Лица без фокус и без име
плющят с език,
провиждат и добро, и зло..
Все неразбрани,
недоволни -
на времето, ако вали
или е студ.
Налагат правила,
клеймят виновните -
щом прегрешили са,
да си платят в сълзи.
И днес, и утре,
и преди самото сътворение,
войници на съдбата
в кривия си път,
тръбят, че хулите отровни
изчистват ни отвътре
и треви растат.
И богохулстват като за последно.
© Христина Комаревска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
