11.04.2013 г., 21:50 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
1265 0 5

Расла синя теменуга
нейде изпод храст листат,
раснала до нея друга
със подобен морав цвят.

Скромно свеждали главици,
кимали едва-едва,
тя - обичана девица
и той - принц на любовта!

Скришом расли там цветята
и се пръскал аромат,
'що издавал им местата,
де свенливо те цъфтят.

И съдбата, закъсняла
да им прати изпит друг,
се навела и обрала
китка теменуги вкръг!

- Стой, почакай ме, принцесо! -
сплели двамата тела,
та ръката не отнесла
само нея с тез стебла.

После...те са доцъфтели
неразделни, в някой кът...
Та нима не сте видели
влюбени така да мрат?!

 

 

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??