* * *
Расла синя теменуга
нейде изпод храст листат,
раснала до нея друга
със подобен морав цвят.
Скромно свеждали главици,
кимали едва-едва,
тя - обичана девица
и той - принц на любовта!
Скришом расли там цветята
и се пръскал аромат,
'що издавал им местата,
де свенливо те цъфтят.
И съдбата, закъсняла
да им прати изпит друг,
се навела и обрала
китка теменуги вкръг!
- Стой, почакай ме, принцесо! -
сплели двамата тела,
та ръката не отнесла
само нея с тез стебла.
После...те са доцъфтели
неразделни, в някой кът...
Та нима не сте видели
влюбени така да мрат?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Тодорова Всички права запазени
