...

19.10.2017 г., 19:53 ч. 2017-10-19T20:18:06+03:00

Поезия » Друга

255 1 0

Мариачите пеят, с последен дъх,
розите се свиват, на пъпки в букета.
Превива се гръбнаният ми стълб,
душата сама, в себе си се затваря.

Сълзите се стичат, стичат от очи,
които винаги, били са слепи.
Дъждът винаги вали, вали над сами
които без покрив са живели.

В студът ще оцелеят тези, само тези
които заминали са на юг.
Това е истинска зима, това е истинска зима
- усещам как умирам от студ.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.