...
Мариачите пеят, с последен дъх,
розите се свиват, на пъпки в букета.
Превива се гръбнаният ми стълб,
душата сама, в себе си се затваря.
Сълзите се стичат, стичат от очи,
които винаги, били са слепи.
Дъждът винаги вали, вали над сами
които без покрив са живели.
В студът ще оцелеят тези, само тези
които заминали са на юг.
Това е истинска зима, това е истинска зима
- усещам как умирам от студ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
