21.11.2020 г., 15:34

,..

634 1 1

....
Тя побърза да грабне химикала и нетърпеливо го насочи към своя дневник. 
"20.11.2020г." - и спря. 
По стените на крехкото  й тяло, се блъскаха хиляди чувства. В тях се удряха, безмилостно, думите, които опитваха да пропълзят по вените й, докато стигнат пръстите на дясната й ръка, която държеше писалката. 
Днес, не можеше да напише нищо,
освен датата. 
В този ден, тя не Го видя. 
Нещо в нея, изпитваше неописуем глад, за онези две очи. Две студени, кафяви...
Две желани очи.
"Загубен ден." - Промърмори, с досада.
"Какъв загубен, ноемврийски ден.."

 

Из "Тъмните очи на Ноември"
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...