7.
7.
на Михаела...
За теб друго нямам! Само сърце.
Голямо и топло, и чиста душа,
и груби, студени, но силни ръце,
които са крепост от всяка злина...
Не съм те предавал! Нито за миг.
От куче по-верен, приятел до гроб.
Такъв съм, да! Остарял романтик,
нося ти снимката в левия джоб...
Станаха седем! Кога отлетяха?
Щастливи години! Сутрин се кръстя!
Сигурно помниш, във Църквата бяхме,
Великден - априлски със дъжд ни опръска...
Съдба ли? Не знам. В добро или лошо,
библейско число, наздраве, на екс!
Жена си. И храм. Не моля за прошка,
греховете са седем, а моите - шест...
Само Асмодий - Демон греховен,
той ме пожали пред Страшния съд!
"- Чужди жени, те просто са спомен,
но грях са, човече, от кръв и от плът!"
И осем да станат, число на безкрая!
И век половин не стига за нас,
пред всяка любов, с очите на рая,
Дяволът чака за своята власт!...
А ти се усмихвай, щастлива бъди!
Аз ще те пазя доколкото мога!
Лукавият знае, че никой не съди
мъжа, който сутрин се моли на Бога...
22.04.2013
Д. Антонов (diester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Наистина ми хареса много...