7.

7. 

на Михаела... 

За теб друго нямам! Само сърце.
Голямо и топло, и чиста душа,
и груби, студени, но силни ръце,
които са крепост от всяка злина...

Не съм те предавал! Нито за миг.
От куче по-верен, приятел до гроб.
Такъв съм, да! Остарял романтик,
нося ти снимката в левия джоб...

Станаха седем! Кога отлетяха?
Щастливи години! Сутрин се кръстя!
Сигурно помниш, във Църквата бяхме,
Великден - априлски със дъжд ни опръска...

Съдба ли? Не знам. В добро или лошо,
библейско число, наздраве, на екс!
Жена си. И храм. Не моля за прошка,
греховете са седем, а моите - шест...

Само Асмодий - Демон греховен,
той ме пожали пред Страшния съд!
"- Чужди жени, те просто са спомен,
но грях са, човече, от кръв и от плът!"

И осем да станат, число на безкрая!
И век половин не стига за нас,
пред всяка любов, с очите на рая,
Дяволът чака за своята власт!...

А ти се усмихвай, щастлива бъди!
Аз ще те пазя доколкото мога!
Лукавият знае, че никой не съди 
мъжа, който сутрин се моли на Бога...

22.04.2013
Д. Антонов (diester)