***
Настана и жътва -
класовете си рожби даряват.
Жетвар се прекръства,
път „Кръстен” поема и Хлябът.
Жетварка пее,
а не виждам бяла забрадка -
черна тя се ветрее
над поле с Незабравка.
Каквото ми взе -
било ми е за даване.
Каквото отне -
за помен раздаване
Което преплувахме -
било е Твое море,
от суша се страхувахме -
акостирахме в Небе.
Що остана от двама -
в глътка побра се едва
и мъничко слама
от „онази в Ръжта”.
Р. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
