30.09.2010 г., 15:14

***

1.9K 0 7

да преместиш

вазата с цветето в средата

друг ракурс е -

залива те топло усещане

само един ход

и гледаш

както дете гледа красива елха

докато не са свалени играчките

и разтворени подаръците...

чудя се

какво е да намериш

единствения в този живот

който чувства същото

 

какво ли е

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сигурно е прекрасно, мила Дима, но...едва ли е възможно?

    Видях те как местиш вазата и детския пламък в очите ти!!!
  • Какво ли е...?Дано да ти се случи да разбереш!Дано!Прегръдка от мен,Дими!
  • навярно ще е най-красивото усещане...
    ама ти си го знаеш...прекрасно стихотворение..
  • "чудя се

    какво е да намериш

    единствения в този живот

    който чувства същото

    какво ли е "

    Не се чуди ,не търси и не питай!!!Просто го искай силно и вярвай ,че вече си го намерила...Представи си го така,както искаш и ще се появи!!!Гаранция!!!
    Поздрави!!!
  • "...чудя се
    какво е да намериш
    единствения в този живот
    който чувства същото..."
    Това не може да се опише просто с думи..трябва да се усети на яве!Важното е, когато го намериш, да не позволиш да го загубиш! Трябва да ценим и малкото,което имаме! А друг е въпросът - как да разберем дали Той е единственият! Но и това се разбира в следствие на общите "приключения"... Жалко е,когато хората не успеят да намерят половинката си или просто са се подминали на някоя оживена трамвайна спирка... Но съдбата си знае работата! Ако е писано, ще се случи!
    Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...