Първото ми стихотворение! Бих искала да го споделя с вас, знам, че има доста неща за оправяне както в него, така и в стила ми, затова приемам и съвети. :) :) :)
Последно желание
Притисни ме нежно към стената,
впий в мен погледа си мил,
спри дъха ми и ми вземи душата,
а после изллъжи ме, излъжи,
че мой си бил!
Докосни ме с горещи длани,
разтопи леда в моето сърце,
излекувай всичките му рани,
а после раздели го, на две.
Вземи една от двете части,
другата я стъпкай с крака,
убий и всички мои страсти,
а после почисти прахта.
Другата за себе си пази я!
За мен да ти напомня тя,
от мрак и самота ти скрий я,
за да живее – поне тя.
Захвърли остатъка от мен,
някъде, без съвест и без страх,
погледът ми е достатъчно студен,
не ще видя как извършваш този грях.
Върви тогава и назад не се обръщай!
Аз вече с Вечността се слях.
Върви и не се опитвай да ме връщаш!
Ти най-после се пробуждаш,
но пък аз заспах!
© Мария Всички права запазени