10.04.2010 г., 17:17 ч.

* * * 

  Поезия
1140 0 2

Мълчание

Възхищавам се на твоето мълчание,
на чувства неизречени, които парят,
моят стих е моето признание 
и на думите ще сложа края.

Музиката само нека да остане,
тишината твърде много е пропита
с отзвука на стари колебания,
а въздухът със тайни е наситен. 

Твърде дълго ние с теб мълчахме,
светът и с думи не е много ясен,
безмълвно ти от мен недей изисква  
да мълча - нали жена съм...

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??