Apr 10, 2010, 5:17 PM

* * *

  Poetry
1.6K 0 2

Мълчание

Възхищавам се на твоето мълчание,
на чувства неизречени, които парят,
моят стих е моето признание 
и на думите ще сложа края.

Музиката само нека да остане,
тишината твърде много е пропита
с отзвука на стари колебания,
а въздухът със тайни е наситен. 

Твърде дълго ние с теб мълчахме,
светът и с думи не е много ясен,
безмълвно ти от мен недей изисква  
да мълча - нали жена съм...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...