* * *
500
0
0
След страха от ирония, гняв,
аз обичам безумно пороя.
Той отмива изгнили листа
и разкалва кръвта ми след боя.
Отнася страстта, любовта
и дивата жажда по дните отминали.
Пак съм сама
и пак са красиви очите ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Всички права запазени
