5.01.2010 г., 17:26 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
398 0 0

  След страха от ирония, гняв,

аз обичам безумно пороя.

Той отмива изгнили листа

и разкалва кръвта ми след боя.

 

  Отнася страстта, любовта

и дивата жажда по дните отминали.

Пак съм сама

и пак са красиви очите ми...

© Янко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??