Jan 5, 2010, 5:26 PM

* * * 

  Poetry » Love
417 0 0

  След страха от ирония, гняв,

аз обичам безумно пороя.

Той отмива изгнили листа

и разкалва кръвта ми след боя.

 

  Отнася страстта, любовта

и дивата жажда по дните отминали.

Пак съм сама

и пак са красиви очите ми...

© Янко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??