* * *

Jan 5, 2010, 5:26 PM

Poetry » Love

437 0 0

След страха от ирония, гняв,
аз обичам безумно пороя.
Той отмива изгнили листа
и разкалва кръвта ми след боя.
Отнася страстта, любовта
и дивата жажда по дните отминали.
Пак съм сама
и пак са красиви очите ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Random works