Потъвам в твоите мисли
и виждам себе си -
невинна и чиста,
обгърната в сноп ярки лъчи.
И нито следа от гъстата чернилка,
която бушува в гърдите ми
и притиска сърцето ми,
и ослепява очите ми.


Потъвам в твоите мисли
и виждам теб -
немирен и гневен,
искащ и търсещ,
и бленуващ далечен хоризонт,
където хората са истински,
тревата е мека и топла
и небето е винаги обсипано със звезди.


Потъвам в твоите мисли
и виждам нас -
бледи сенки, свързани от прокъсана нишка;
вървим сред призраци
и земята под петите ни е суха и остра,
и небето е мрачно като моят ум.
А ти сякаш бавно се смаляваш,
докато ръката ти напълно изчезне в моята.


Аз пия силата ти и те убивам бавно.
В твоите мисли.
В моите мисли.
Под черното небе.