* * *
951
0
0
* * *
На рамото ми седнала
рисува залез есента...
Не вярвам скоро да се спусне тъмното.
Настройва арфа вятърът в косите ми...
Не спирам да избирам стръмното.
Когато си отиват птиците
не искам да съм там -
тъжно е ...
Макар и топла,
не топли вече пепелта -
късно е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Цонева Всички права запазени
