* * *
Продължава да боли,
Нещо липсва ми и нещо в мене се гнети.
Не е себедоказване - доказах... а не спират
Чувствата покоя да раздират.
Мисълта ми води ме в една посока
И зейва в мене празнина дълбока.
Дали сърцето ми не ще се примири
Да наранява, после мен да ме боли?...
Коя е справедливостта тогава?
Защо ли винаги жертва остава?
Защо когато има двама запленени,
Остават винаги и наранени?
Дали емоциите биха изморили,
Това, да търсиш се в ежедневието сиво?
Дали когато отговорът срещнеш,
Готов си и последствията да посрещнеш?
Ще мине време, може би години -
Дали ще бъдем ний за нас незаменими?
Дали тогава бихме осъзнали,
Че може би били сме прави?...
Дали било е грешка непростима
Или емоцията би била незаменима?
Дали в нас ще скрито е сърце,
Което пустo е и липсата расте?...
Болката ли прави го щастливо,
Времето ли чувствата не би убило?
Това ще разбереме ние двама,
Когато скрием тази празнина голяма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивета ивета Всички права запазени