Продължава да боли,
Нещо липсва ми и нещо в мене се гнети.
Не е себедоказване - доказах... а не спират
Чувствата покоя да раздират.
Мисълта ми води ме в една посока
И зейва в мене празнина дълбока.
Дали сърцето ми не ще се примири
Да наранява, после мен да ме боли?...
Коя е справедливостта тогава?
Защо ли винаги жертва остава?
Защо когато има двама запленени,
Остават винаги и наранени? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация