...
Ако се мислиш вездесъщ, единствен
и с жезъл в раницата си към обетования кът,
не спирай своя бяг, дори да се препъваш,
за срещи неотменни в неизвестен път.
Не са четливи знаците, измамно ни упътват,
пресичат се пътеки- змии в кръстопът.
Потта обилно по гърба се стича,
задъхани чертаем кръг след кръг.
И пак в началото. И всяка стъпка
изтлява и в снега, и в пепелта.
И босите нозе с умора питат
илюзия ли е или съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
