Ако се мислиш вездесъщ, единствен
и с жезъл в раницата си към обетования кът,
не спирай своя бяг, дори да се препъваш,
за срещи неотменни в неизвестен път.
Не са четливи знаците, измамно ни упътват,
пресичат се пътеки- змии в кръстопът.
Потта обилно по гърба се стича,
задъхани чертаем кръг след кръг.
И пак в началото. И всяка стъпка
изтлява и в снега, и в пепелта.
И босите нозе с умора питат
илюзия ли е или съдба.
© Христина Комаревска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
