Луната е зловеща.
Луната казва нещо.
Трепти дъхът на вятъра
в простора черен на ден обикновен.
А лилиите дишат своят въздух.
А ти си с мен.
И ведра е зората
на утрото в недрата.
И тежка е усмивката ни,
когато сме един до друг.
Тогава слънцето се извисява, за да ни стори път,
а залеза се кланя пред нашта горда стръмнина.
2001
© Хел Всички права запазени