4.12.2018 г., 21:39

***

767 2 0

 

Луната е зловеща.

Луната казва нещо.
Трепти дъхът на вятъра 
в простора черен на ден обикновен.
А лилиите дишат своят въздух.
А ти си с мен.
И ведра е зората
на утрото в недрата. 
И тежка е усмивката ни,
когато сме един до друг.
Тогава слънцето се извисява, за да ни стори път,
а залеза се кланя пред нашта горда стръмнина.

 

2001

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© РоузМадърColdRevenge Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...