Dec 4, 2018, 9:39 PM

***

  Poetry » Love
766 2 0

 

Луната е зловеща.

Луната казва нещо.
Трепти дъхът на вятъра 
в простора черен на ден обикновен.
А лилиите дишат своят въздух.
А ти си с мен.
И ведра е зората
на утрото в недрата. 
И тежка е усмивката ни,
когато сме един до друг.
Тогава слънцето се извисява, за да ни стори път,
а залеза се кланя пред нашта горда стръмнина.

 

2001

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...