24.03.2013 г., 20:50

* * *

524 0 0

Топлината на очите ти e
сляла мед и шоколад в едно,
а моите очи в тревата е разляла
с есенни листа и утринни лъчи.

Обичам те - ми казваш тихо,
почти не чувам думите с глас,
но вътре в сърцето си го зная...
Живееш всеки миг и ден за нас...

Обичам те - ти казвам смело,
поглеждаш ме - аз зная как...
Усмивката, която не забравя.
Прегръдката, която дава знак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...