niabg13 (Евгения Калъчева)
44 25
6.04.2010 г., 16:39 ч.

* * * 

  Поезия
542 0 3

И ето, че отново се разби

една усмивка в ствол от мрак премръзнал,

и мракът изведнъж се разтопи,

и стана светло в меката окръжност.

Изчезнаха нелепите лица,

лишени от живот и цвят на чувства,

и пак пристъпи леко пролетта,

и до пръстта докосна цвете с устни.

Прекрачих прага - пътната врата -

ми сочеше посоки и шептеше:

''Не е безкрайна даже любовта,

но ти  ще имаш своята за вечност.''

И днес вървя, до мене любовта

отмерва миг след миг от тази вечност,

и век  след век живея на земя,

в която всъщност няма нищо вечно.

© Евгения Калъчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??