niabg13 (Евгения Калъчева)
44 25
Apr 6, 2010, 4:39 PM

* * * 

  Poetry
486 0 3

И ето, че отново се разби

една усмивка в ствол от мрак премръзнал,

и мракът изведнъж се разтопи,

и стана светло в меката окръжност.

Изчезнаха нелепите лица,

лишени от живот и цвят на чувства,

и пак пристъпи леко пролетта,

и до пръстта докосна цвете с устни.

Прекрачих прага - пътната врата -

ми сочеше посоки и шептеше:

''Не е безкрайна даже любовта,

но ти  ще имаш своята за вечност.''

И днес вървя, до мене любовта

отмерва миг след миг от тази вечност,

и век  след век живея на земя,

в която всъщност няма нищо вечно.

© Евгения Калъчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??