Поседни тук до мен, помълчи,
че душата боли ме
и на гърлото буца тежи.
Не питай защо езера от сълзи се преливат.
Замълчи и не питай...
Ще се срина в праха, ако сега ме докоснеш.
Като восъчна свещ се топя, остани.
Ако искаш -
от моята болка опитай.
© Мария Мирчева Всички права запазени