1.07.2016 г., 8:25 ч.  

..... 

  Поезия
358 1 2

За онзи странник,

когото срещнах

с усмивката си 

докоснах

най-недостижими части-

тръгна си твърде скоро,

ала влакът в обятията си 

събра ни така случайно,

а дали беше?

 

Слезе и си замина,

обърна се назад-

толкова човешко-

в отговор се усмихнах.

 

Реших, че бележка остави

под седалка, на прозорец- къде? 

А ще ме потърсиш ли, я кажи,

имам нужда от приключение. 

 

Разменихме си поглед,

после втори,

каква вълна премина през мен,

а ще я повториш ли? 

Къде замина, я се върни,

имам нужда от внимание.

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??