.....
За онзи странник,
когото срещнах
с усмивката си
докоснах
най-недостижими части-
тръгна си твърде скоро,
ала влакът в обятията си
събра ни така случайно,
а дали беше?
Слезе и си замина,
обърна се назад-
толкова човешко-
в отговор се усмихнах.
Реших, че бележка остави
под седалка, на прозорец- къде?
А ще ме потърсиш ли, я кажи,
имам нужда от приключение.
Разменихме си поглед,
после втори,
каква вълна премина през мен,
а ще я повториш ли?
Къде замина, я се върни,
имам нужда от внимание.
© Слънчоглед All rights reserved.
