1 июл. 2016 г., 08:25  

.....

515 1 2

За онзи странник,

когото срещнах

с усмивката си 

докоснах

най-недостижими части-

тръгна си твърде скоро,

ала влакът в обятията си 

събра ни така случайно,

а дали беше?

 

Слезе и си замина,

обърна се назад-

толкова човешко-

в отговор се усмихнах.

 

Реших, че бележка остави

под седалка, на прозорец- къде? 

А ще ме потърсиш ли, я кажи,

имам нужда от приключение. 

 

Разменихме си поглед,

после втори,

каква вълна премина през мен,

а ще я повториш ли? 

Къде замина, я се върни,

имам нужда от внимание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слънчоглед Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...