27.11.2007 г., 18:52

* * *

1.7K 0 2

Сърцето ми взе
с тез грешни ръце.
Всеки ден късаше от него
по едно парче.
Душата ми
на две разсече...
Едната половина
в мен остави,
а другата в мрака удави,
обречена да скита горкана,
от слънце не огряна.
Страстите разби,
копнежите почти стопи.
Щастието от мен изцеди,
до последната капка.
Взе ми всичко докрай,
но нивга не получи
туй, що дири безспир.
Уморен от собствената си игра,
захвърли любовта.
Но знай, мили,
ще платиш висока цена
за това, че с мен се подигра.
В живота всичко се връща.
Аз ще простя,
но той не ще прости
безмерната ти лъжа.
Помни, в ада ще гори
грешната ти душа.

27.11.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Луна Пълнолунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...