* * *
Сърцето ми взе
с тез грешни ръце.
Всеки ден късаше от него
по едно парче.
Душата ми
на две разсече...
Едната половина
в мен остави,
а другата в мрака удави,
обречена да скита горкана,
от слънце не огряна.
Страстите разби,
копнежите почти стопи.
Щастието от мен изцеди,
до последната капка.
Взе ми всичко докрай,
но нивга не получи
туй, що дири безспир.
Уморен от собствената си игра,
захвърли любовта.
Но знай, мили,
ще платиш висока цена
за това, че с мен се подигра.
В живота всичко се връща.
Аз ще простя,
но той не ще прости
безмерната ти лъжа.
Помни, в ада ще гори
грешната ти душа.
27.11.2007
© Луна Пълнолунова All rights reserved.
