11.06.2008 г., 15:23

*****

852 0 5

*****

Искаш обич? Тогава раздавай без мярка

и навярно частица и ти ще получиш?

И разбиране търсиш? Намира се рядко,

но не е невъзможно, дано да сполучиш...

Искаш всичко да бъдеш в живота на някой?

Научи да приемаш живота на друг.

За да вземаш -  умей да раздаваш. Не чакай

наготово любов, тя ще бяга от тук...

Не търси във живота логична причина,

често пъти я няма и безумно звучи,

но додето я търсиш - виж, животът преминал!

Затова - да живеем! И дано сме добри...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами...писала съм "искаш" в смисъл "ако искаш", а не непременно "трябва" да приемаш живота на другия. Просто смятам, че за да се получат нещата човек трябва да може и да отстъпва - като в танц: две напред, една назад. Важно е да можем и да отстъпваме, а не само с рогата напред. Не може без компромиси, убедена съм! Въпрос на личен избор е докъде да е границата. Просто всеки за себе си си определя приоритетите, те са абсолютно индивидуални. Но съм длъжна да разбера, че както аз имам своите особености, трески дори - има ги и човекът срещу мен. И ако искам да проявява някой разбиране към моите виждания и възгледи - поне трябва да се опитам да разбера и този срещу мен. За мен това не са просто красиви думи, а проумяна в практиката истина, изстрадана дори. Благодаря ти, обаче, за гледната точка.
  • Дано!Прекрасен стих,Мария!Поздрав и прегръдка!
  • "Искаш всичко да бъдеш в живота на някой?
    Научи да приемаш живота на друг..."
    Красиви думи, но много трудно изпълними понякога. Мисля, че само майките могат. Всички онези, които са се разделили, са го направили, защото не са могли да приемат живота на другия. А до това решение нито майката, нито бащата стигат лесно, когато между тях има деца. За да го направят, значи положението е било непоносимо. Иначе красиви думи, да...

  • Благословена ръката, която милост дава...
    и душата...що обич и доброта раздава...
    Великолепен стих! с обич, мила Мария.
  • Да!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...