Jun 11, 2008, 3:23 PM

*****

860 0 5

*****

Искаш обич? Тогава раздавай без мярка

и навярно частица и ти ще получиш?

И разбиране търсиш? Намира се рядко,

но не е невъзможно, дано да сполучиш...

Искаш всичко да бъдеш в живота на някой?

Научи да приемаш живота на друг.

За да вземаш -  умей да раздаваш. Не чакай

наготово любов, тя ще бяга от тук...

Не търси във живота логична причина,

често пъти я няма и безумно звучи,

но додето я търсиш - виж, животът преминал!

Затова - да живеем! И дано сме добри...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами...писала съм "искаш" в смисъл "ако искаш", а не непременно "трябва" да приемаш живота на другия. Просто смятам, че за да се получат нещата човек трябва да може и да отстъпва - като в танц: две напред, една назад. Важно е да можем и да отстъпваме, а не само с рогата напред. Не може без компромиси, убедена съм! Въпрос на личен избор е докъде да е границата. Просто всеки за себе си си определя приоритетите, те са абсолютно индивидуални. Но съм длъжна да разбера, че както аз имам своите особености, трески дори - има ги и човекът срещу мен. И ако искам да проявява някой разбиране към моите виждания и възгледи - поне трябва да се опитам да разбера и този срещу мен. За мен това не са просто красиви думи, а проумяна в практиката истина, изстрадана дори. Благодаря ти, обаче, за гледната точка.
  • Дано!Прекрасен стих,Мария!Поздрав и прегръдка!
  • "Искаш всичко да бъдеш в живота на някой?
    Научи да приемаш живота на друг..."
    Красиви думи, но много трудно изпълними понякога. Мисля, че само майките могат. Всички онези, които са се разделили, са го направили, защото не са могли да приемат живота на другия. А до това решение нито майката, нито бащата стигат лесно, когато между тях има деца. За да го направят, значи положението е било непоносимо. Иначе красиви думи, да...

  • Благословена ръката, която милост дава...
    и душата...що обич и доброта раздава...
    Великолепен стих! с обич, мила Мария.
  • Да!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...