Jun 11, 2008, 3:23 PM

*****

851 0 5

*****

Искаш обич? Тогава раздавай без мярка

и навярно частица и ти ще получиш?

И разбиране търсиш? Намира се рядко,

но не е невъзможно, дано да сполучиш...

Искаш всичко да бъдеш в живота на някой?

Научи да приемаш живота на друг.

За да вземаш -  умей да раздаваш. Не чакай

наготово любов, тя ще бяга от тук...

Не търси във живота логична причина,

често пъти я няма и безумно звучи,

но додето я търсиш - виж, животът преминал!

Затова - да живеем! И дано сме добри...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами...писала съм "искаш" в смисъл "ако искаш", а не непременно "трябва" да приемаш живота на другия. Просто смятам, че за да се получат нещата човек трябва да може и да отстъпва - като в танц: две напред, една назад. Важно е да можем и да отстъпваме, а не само с рогата напред. Не може без компромиси, убедена съм! Въпрос на личен избор е докъде да е границата. Просто всеки за себе си си определя приоритетите, те са абсолютно индивидуални. Но съм длъжна да разбера, че както аз имам своите особености, трески дори - има ги и човекът срещу мен. И ако искам да проявява някой разбиране към моите виждания и възгледи - поне трябва да се опитам да разбера и този срещу мен. За мен това не са просто красиви думи, а проумяна в практиката истина, изстрадана дори. Благодаря ти, обаче, за гледната точка.
  • Дано!Прекрасен стих,Мария!Поздрав и прегръдка!
  • "Искаш всичко да бъдеш в живота на някой?
    Научи да приемаш живота на друг..."
    Красиви думи, но много трудно изпълними понякога. Мисля, че само майките могат. Всички онези, които са се разделили, са го направили, защото не са могли да приемат живота на другия. А до това решение нито майката, нито бащата стигат лесно, когато между тях има деца. За да го направят, значи положението е било непоносимо. Иначе красиви думи, да...

  • Благословена ръката, която милост дава...
    и душата...що обич и доброта раздава...
    Великолепен стих! с обич, мила Мария.
  • Да!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...