22.04.2012 г., 12:58

***

739 0 0

                            Погледни в очите ми,

                            надникни в сърцето ми.

                            Не виждаш ли себе си, не

                            се ли познаваш?

 

                            Нима не виждаш тези

                            водопади любов?

                            Нима не знаеш коя съм аз?

                            Страстта не те ли задушава?

 

                            Признай пред себе си поне, че

                            всеки ден без мен е вечност, че

                            всяка секунда е пропаст и всичко

                            е край, но без начало!

 

                      

                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...