Сега е друго...
Сега е друго -
всички добродетели
се връщат да развеят
знамената си.
Заспиваме.
Едва дъхтят телата ни
на рехавата наша
чиста съвест.
Сега е друго...
Приютени сме
навярно в лунните си
рачешки черупки.
Обърнахме си гръб,
не се сбогувахме,
за да не помнят
никога очите ни,
че някак безвъзмездно
сме се счупили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
