Сега е друго -
всички добродетели
се връщат да развеят
знамената си.
Заспиваме.
Едва дъхтят телата ни
на рехавата наша
чиста съвест.
Сега е друго...
Приютени сме
навярно в лунните си
рачешки черупки.
Обърнахме си гръб,
не се сбогувахме,
за да не помнят
никога очите ни,
че някак безвъзмездно
сме се счупили.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
Много ми хареса! Поздравления