Воркосиган (Светослав Николов)
63 97
4.12.2007 г., 10:52 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
565 0 3

 

Листата покапали, сухи, напукани.

Улица права.

Стъпките - бавни.

Желания искрени.

Реалността - сурова.

По стъпките в калта съдбата пътува.

Стъпки безсмислени, стъпки сурови.

От глината родена нова съдба -

погинала,

празна,

с рамка жестока

върви,

препуска,

поругава Живота

в картини краисви,

в желания празни,

в любов недовършена.

Сама в себе си празна.

Върти се.

Гони се.

Празна.

Жестока.

Не-истински чувства...

Не-истински плаче.

Вихърът заплита перфрктният кръг.

Вихърът усмихва реалният смут.

Простенваш.

Желаеш.

Умираш.

И щастие болно

самотно запридаш

в живота реален,

в живот-самота.

Когато все пак се разбираш

и Я чакаш... Чакаш Любовта

под лазурно небе от самота,

която си ти самият,

изплакващ есента.

Някога,

там

с теб нещо се случи.

Ти там се роди и там ще научиш,

че любовта не е в сърцето и душата,

а в сълзите му, когато с тебе плаче...

 

© Светослав Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??