* * *
С ръце те търся,
но е късно.
Взирам се в празнотата
и боли.
В чашата давя свойта мъка,
и слива се виното с моите сълзи.
Спомени измъчват ме безспир
и мъка черна на гърдите ми тежи.
Душата ми ридае неутешимо
и мисълта за смърт почерни моите очи.
Изтръгна сърцето ми без жал,
изтръгна го със своите ръце
и безжизнено на пода тялото кърви.
Изгарям в пламъци неугасими,
аз зная, всичко свърши
и далеч сега си ти.
На друга там слваляш й звезди,
оглеждаш се в чужди, хубави очи
и отново пак лъжи, лъжи...
Влача измъчената си душа из празната си стая,
с надеждата, че в тъмнината за ръката ще ме хванеш ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тоня Всички права запазени
