17.11.2007 г., 9:37 ч.

* * * 

  Поезия » Любовна
828 0 4

 

С ръце те търся,

но е късно.

Взирам се в празнотата

и боли.

В чашата давя свойта мъка,

и слива се виното с моите сълзи.

Спомени измъчват ме безспир

и мъка черна на гърдите ми тежи.

Душата ми ридае неутешимо

и мисълта за смърт почерни моите очи.

Изтръгна сърцето ми без жал,

изтръгна го със своите ръце

и безжизнено на пода тялото кърви.

Изгарям в пламъци неугасими,

аз зная, всичко свърши

и далеч сега си ти.

На друга там слваляш й звезди,

оглеждаш се в чужди, хубави очи

и отново пак лъжи, лъжи...

Влача измъчената си душа из празната си стая,

с надеждата, че в тъмнината за ръката ще ме хванеш ти...

© Тоня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Вятърът ще гали твоите устни,
    ще танцува слънцето в косите ти,
    и ще спрът, ще спрът, да плачат зная,
    на земята най-красивите очи.
  • Много тъга и болка...
    Желая слънце в душата.
    С обич за хубавия стих.
  • Много болка има в стиха ти...
Предложения
: ??:??