23.08.2008 г., 20:42

* * *

419 0 1

                "Обелих се


Обелих се
! Носът ми първи бе по ред.

Надолу после се забелих.

Гърбът ми първо, после и отпред.

Какво от този тен спечелих?

 

Сега се беля като пепелянка

и пада кожа ден по ден.

Защо не се аз пекох там на сянка,

а трупах тоз директен тен?

 

И свалям аз парчета цели,

като хиена съм петниста

и цялото ми тяло веч се бели,

отдолу се показва кожа чиста.

 

Ще беля пустата си кожа,

а тя ще пада още много време.

Процесът е мъчителен - не може

да се избяга лесно от туй бреме!

 

За помощ само аз сега се моля!

Парцали свличат се от мен.

С какво заслужих таз неволя?

Аз исках просто тен!

 

Да дойде някой с мен да бели,

че почвам вече да откачам!

Дали ще има доброволци смели,

да свършим тежката задача?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Але Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добро е! Ма, мноо се чудя дали просто да не разкараш тоя последен куплет.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...