Мсля да сложа точка
на тази наша агония.
Вярно, не си вече влюбен.
Но беше! Това добре помня.
Нямам сили да чакам усмивка
на лицето ти пак да изгрее.
Искам само от чувства почивка,
че сърцето ми вече тлее.
Не е страшно - ще дойде забрава,
мен от теб ще откъсне навеки,
за да имаме смелост да тръгнем
двама с теб в различни посоки.
© Калина Игнатова Всички права запазени
И като стих,и като решение!