Мсля да сложа точка
на тази наша агония.
Вярно, не си вече влюбен.
Но беше! Това добре помня.
Нямам сили да чакам усмивка
на лицето ти пак да изгрее.
Искам само от чувства почивка,
че сърцето ми вече тлее.
Не е страшно - ще дойде забрава,
мен от теб ще откъсне навеки,
за да имаме смелост да тръгнем
двама с теб в различни посоки.
© Калина Игнатова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
