27.07.2011 г., 13:14

***

952 1 0

Войната е към своя край,
сили да се боря нямам, знай.
Дадох всичко, що можах.
Хранеха се от ума ми зли хора,
пиха ме с очи и скътаваха за после.

Двора ми помете го вихрушка.
Трънчета усещам във петата,
стъпям все по-бавно със уплаха.
Сълза се готви да запее,
но уви, немее.

Войната свършва.
Да се боря със себе си за тебе,
сили нямам, знай.
Чувствата си ще затворя
като перли в мида.

Сред счупените прозорци
да висят останаха едни завеси -
думи, мисли и надежди.
Наминавай, когато можеш.

Има и едно цвете.
Не го поливай.
Усмихни се!
То не вехне, знам ли го какво е!?

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...