***
Войната е към своя край,
сили да се боря нямам, знай.
Дадох всичко, що можах.
Хранеха се от ума ми зли хора,
пиха ме с очи и скътаваха за после.
Двора ми помете го вихрушка.
Трънчета усещам във петата,
стъпям все по-бавно със уплаха.
Сълза се готви да запее,
но уви, немее.
Войната свършва.
Да се боря със себе си за тебе,
сили нямам, знай.
Чувствата си ще затворя
като перли в мида.
Сред счупените прозорци
да висят останаха едни завеси -
думи, мисли и надежди.
Наминавай, когато можеш.
Има и едно цвете.
Не го поливай.
Усмихни се!
То не вехне, знам ли го какво е!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мина Всички права запазени