...

29.09.2009 г., 1:06 ч.

Поезия

418 0 3

Разхвърляна, нечиста и навъсена,

душата ми във ъгъла

на шумни дни

е просната.

От нея поглед не откъсват,

разпъват я

невиждащи очи

със зеници от злоба.

И, взел метличка, поприведен,

събирам я накуп.

А тя дрънчи...

Всеки звук

ме шиба във лицето

като камшик.

После дълго я подреждам.

Безпощадни минути се нижат –

минути на скръб,

минути на бяла надежда,

на рани от удари в гръб.

А краят им не се вижда...

Изправя се усмихната и ведра

душата ми и с ритъма

на шумни дни

поема.

Плахо неукрепнали криле разперва.

Насочват се невидими

на бездушните ловци

двуцевките...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.