...
Разхвърляна, нечиста и навъсена,
душата ми във ъгъла
на шумни дни
е просната.
От нея поглед не откъсват,
разпъват я
невиждащи очи
със зеници от злоба.
И, взел метличка, поприведен,
събирам я накуп.
А тя дрънчи...
Всеки звук
ме шиба във лицето
като камшик.
После дълго я подреждам.
Безпощадни минути се нижат –
минути на скръб,
минути на бяла надежда,
на рани от удари в гръб.
А краят им не се вижда...
Изправя се усмихната и ведра
душата ми и с ритъма
на шумни дни
поема.
Плахо неукрепнали криле разперва.
Насочват се невидими
на бездушните ловци
двуцевките...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
