...
Разхвърляна, нечиста и навъсена,
душата ми във ъгъла
на шумни дни
е просната.
От нея поглед не откъсват,
разпъват я
невиждащи очи
със зеници от злоба.
И, взел метличка, поприведен,
събирам я накуп.
А тя дрънчи...
Всеки звук
ме шиба във лицето
като камшик.
После дълго я подреждам.
Безпощадни минути се нижат –
минути на скръб,
минути на бяла надежда,
на рани от удари в гръб.
А краят им не се вижда...
Изправя се усмихната и ведра
душата ми и с ритъма
на шумни дни
поема.
Плахо неукрепнали криле разперва.
Насочват се невидими
на бездушните ловци
двуцевките...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
