Всемнелюб (Всемнелюб)
92 44
20.10.2018 г., 23:01 ч.

*** 

  Поезия
274 0 4

тъмно мрачно и потискащо време
а в мен слънцето пече
къде изчезна дявол да го вземе
ела да си играем на море

 

на лунна светлина да пориме вълните
остави ги тези грехове
ела и виж как цветята ще галят ти косите
безмълвие, тишина, две преплетени ръце 

 

дъгата като венец в главата ти ще се е оплела
мъгла и дъждът продължава да ръми
не не меланхолията не е светът обвзела

просто ела и върху пясъкът се отпусни

 

ще те гъделичкат морските звезди
небесните шпалир от цветове ще правят
ужасът от идващата буря още бушува в твоите страховити дни? 

успокой се затвори очи и с чайките вълшебство сполети

 

гмурни се с рибките в живота
коралите ще сбъдват твоите мечти
медузите? майната им на приказките за кивота
живей момиче, песента на русалката за теб звучи 
 

© Всемнелюб Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Правим отчайващи опити да изкачим следващия връх, но не всеки път се получава 😉 И от мен поздрави!
  • Е, дядо Вазов, няма как да го стигнем, но всеки според възможностите, стига да имаме желание да ги надскочим, колкото силите ни стигат. Поздрави!
  • благодаря за хубавите думи ☺️ и все пак бая сол има да ближа докато стигна дядо Вазов 😊
  • Много е хубаво, само му липсват малки подробности да стане запомнящо. Мили рими и много вдъхновяващи. Поздрави!
Предложения
: ??:??