***
тъмно мрачно и потискащо време
а в мен слънцето пече
къде изчезна дявол да го вземе
ела да си играем на море
на лунна светлина да пориме вълните
остави ги тези грехове
ела и виж как цветята ще галят ти косите
безмълвие, тишина, две преплетени ръце
дъгата като венец в главата ти ще се е оплела
мъгла и дъждът продължава да ръми
не не меланхолията не е светът обвзела
просто ела и върху пясъкът се отпусни
ще те гъделичкат морските звезди
небесните шпалир от цветове ще правят
ужасът от идващата буря още бушува в твоите страховити дни?
успокой се затвори очи и с чайките вълшебство сполети
гмурни се с рибките в живота
коралите ще сбъдват твоите мечти
медузите? майната им на приказките за кивота
живей момиче, песента на русалката за теб звучи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Всемнелюб Всички права запазени
Е, дядо Вазов, няма как да го стигнем, но всеки според възможностите, стига да имаме желание да ги надскочим, колкото силите ни стигат. Поздрави!