***
тъмно мрачно и потискащо време
а в мен слънцето пече
къде изчезна дявол да го вземе
ела да си играем на море
на лунна светлина да пориме вълните
остави ги тези грехове
ела и виж как цветята ще галят ти косите
безмълвие, тишина, две преплетени ръце
дъгата като венец в главата ти ще се е оплела
мъгла и дъждът продължава да ръми
не не меланхолията не е светът обвзела
просто ела и върху пясъкът се отпусни
ще те гъделичкат морските звезди
небесните шпалир от цветове ще правят
ужасът от идващата буря още бушува в твоите страховити дни?
успокой се затвори очи и с чайките вълшебство сполети
гмурни се с рибките в живота
коралите ще сбъдват твоите мечти
медузите? майната им на приказките за кивота
живей момиче, песента на русалката за теб звучи
© Всемнелюб All rights reserved.
Е, дядо Вазов, няма как да го стигнем, но всеки според възможностите, стига да имаме желание да ги надскочим, колкото силите ни стигат. Поздрави!