Есента бавно почука на прага ни
и нахлу, дори в моето сърце,
осиротяла и хладна за нежност помоли
и сякаш с нея посърна и мойто лице!
Златна, посипана със звезди закъснели,
ала тъжна с неспирни сълзи.
Как своя любим тя ще намери?
Той си отива, а тя бавно след него върви!
А той - лятото, остави в мене отпечатък един,
като послание за своята любима есен,
за да ми докаже, че, дори и да заспим,
душите ни се сливат в свойта тъжна песен! ...