Есента бавно почука на прага ни

и нахлу, дори в моето сърце,

осиротяла и хладна за нежност помоли

и сякаш с нея посърна и мойто лице!

Златна, посипана със звезди закъснели,

ала тъжна с неспирни сълзи.

Как своя любим тя ще намери?

Той си отива, а тя бавно след него върви!

А той - лятото, остави в мене отпечатък един,

като послание за своята любима есен,

за да ми докаже, че, дори и да заспим,

душите ни се сливат в свойта тъжна песен!

И ако не видя очите ти днес,

тъгата заплаква от мъка дори,

потъвам в мисли, захласната в унес,

но любовта вътре не може да спре да гори!