* * *
Пореден ден, от календара,
тридесет и първи.
Със него старата година си отиде.
За мен тя беше, може би…
съдбовна – намерих тайното ключе,
към себе си.
Отключих дверите на свойто безпокойство,
И пуснах любовта си –
да лети свободна.
Отдавна дремеше у мен,
не бе спокойна…
Не зная колко време
мина от тогава, но беше есен,
буйнокоса.
Със тежки дари тя даряваше земята.
А моята любов, в отплата
се спря тогава -
каза, че срещнала е някой…
Бил странен, с буен нрав?! Не му личеше.
Очите му –дълбоки, тъжни,
от тази първа среща ще запомня.
Така до днес –
получила бях дар,
навярно дълго чакан.
И нищо, че е зима – беловласа –
от утре Новата година
(не знам дали ще влезе през комина?!)
Но знам, че ще ме радва много.
Наивна ли съм? И дали да вярвам?
Не искам вече делнично да плача,
а само вечер като във прозореца
навън погледна,
или когато сутрин се събудя,
да зная, че за него нещо знача!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
