Nella_gold (Нели )
841 4525
Jan 23, 2008, 11:59 PM

* * * 

  Poetry
552 0 10

Пореден ден, от календара,

тридесет и първи.

Със него старата година си отиде.

За мен тя беше, може би…

съдбовна – намерих тайното ключе,

към себе си.

Отключих дверите  на свойто безпокойство,

И пуснах любовта си –

да лети свободна.

Отдавна дремеше у мен,

не бе спокойна…

Не зная колко време

мина от тогава, но беше есен,

буйнокоса.

Със тежки дари тя даряваше земята.

А моята любов, в отплата

се спря тогава -

каза, че срещнала  е някой…

Бил странен, с буен нрав?! Не му личеше.

Очите му –дълбоки, тъжни,

от тази първа среща ще запомня.

Така до днес –

получила бях дар,

навярно дълго чакан.

И нищо, че е зима – беловласа –

от утре Новата година

(не знам дали ще влезе през комина?!)

Но знам, че ще ме радва много.

Наивна ли съм? И дали да вярвам?

Не искам вече делнично да плача,

а само вечер  като във прозореца

навън погледна,

или когато сутрин се събудя,

да зная, че за него нещо знача!

 

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??