* * *
Пореден ден, от календара,
тридесет и първи.
Със него старата година си отиде.
За мен тя беше, може би…
съдбовна – намерих тайното ключе,
към себе си.
Отключих дверите на свойто безпокойство,
И пуснах любовта си –
да лети свободна.
Отдавна дремеше у мен,
не бе спокойна…
Не зная колко време
мина от тогава, но беше есен,
буйнокоса.
Със тежки дари тя даряваше земята.
А моята любов, в отплата
се спря тогава -
каза, че срещнала е някой…
Бил странен, с буен нрав?! Не му личеше.
Очите му –дълбоки, тъжни,
от тази първа среща ще запомня.
Така до днес –
получила бях дар,
навярно дълго чакан.
И нищо, че е зима – беловласа –
от утре Новата година
(не знам дали ще влезе през комина?!)
Но знам, че ще ме радва много.
Наивна ли съм? И дали да вярвам?
Не искам вече делнично да плача,
а само вечер като във прозореца
навън погледна,
или когато сутрин се събудя,
да зная, че за него нещо знача!
© Нели All rights reserved.
